Един от най-големите български държавници от 20-те и 30-те години на миналия век, Атанас Буров (1875-1954), е казал: „Всеки човек… трябва да има по един декар нива, до селото или до града, за да я чувствува своя и да я обича.... При тежки години, при глад, при криза, при бедствие тази земя ще го изхрани“.

Всъщност, не е нужно непременно да ни сполети бедствие, за да осъзнаем необходимостта от почит към земята. Не само защото ни храни, а защото възпитава у нас полезни навици и ни учи на труд и постоянство още от ранна детска възраст.

Сякаш несъзнателно следвайки заветите на този велик български държавник, ние от Фондация Ботаника Лайф, също имаме своята „нива“, към която се отнасяме с почит и уважение. Тя се превърна в притегателен център за обмяна на опит сред хора на различни възрасти, както и на много доброволчески акции.

Заедно с разнообразието от плодове и зеленчуци, които отглеждаме, захарното сорго заема важно място в нашата градина.

Соргото има много имена (метла, мътлар, татар, метлина, цирък) и представлява тропическо растение, което се отнася към семейство Житни. Отличава се с мощна коренова система, което обяснява сухоустойчивостта му. Стеблото и листата са покрити с восъчен налеп. Съцветието е метлица. Сорговото зърно е малко и кръгло, а цвета му варира в зависимост от сорта.

Растението произхожда от Африка, а по-късно се разпространява в страните от Южна Европа.

Соргото е богато на различни хранителни вещества, включително витамини от група В, които играят съществена роля в метаболизма, развитието на нервите и здравето на кожата и косата. Освен това е богат източник на магнезий - минерал, който е важен за формирането на костите и здравето на сърцето. В допълнение, соргото е с високо съдържание на антиоксиданти като флавоноиди, фенолни киселини и танини. Диета, богата на тези антиоксиданти, може да намали оксидативния стрес и възпаленията в тялото.

Приложенията му са разнообразни. От някои разновидности на соргото се произвеждат сламени покриви и огради, кошници, четки и метли, а сламата може да се използва като гориво.

Отглеждане на сорго в България

Соргото, макар и да не е широко разпространено в България, е известно отдавна. Почти едновременно, около средата на XIX век, в страната са внесени захарното и техническото сорго. Захарното сорго се е отглеждало основно за добив на захарен сироп и петмез (маджун).

Техническата или обикновена метла в миналото е отглеждана като културно растение за направа на метли и четки, а зърното е използвано за храна на птиците. Соргото е ценен фураж за изхранване на селскостопанските животни.

Кулинарни употреби на сорго

Интересът към използването му за човешка храна се увеличава, благодарение на впечатляващия си хранителен профил. В целия си вид, зърното от сорго може да се готви като киноа или ориз, да се смила на брашно или да се пука като пуканки. За тези, които търсят зърно без глутен, соргото е изключително здравословен вариант. Като цяло, можете да замените съдържащото глутен брашно с брашно от сорго в печени продукти, като хляб, бисквитки или други десерти.

Соргото има много употреби и лесно се добавя към богатство от рецепти. Ето няколко начина, по които можете да се насладите на неговите качества:

• Може да готвите сорговото семе по същия начин, както приготвяте ориз и киноа.

• Смляното на брашно сорго има неутрален вкус и не съдържа глутен. То може да послужи като заместител на глутеновите брашна в повечето рецепти.

• Може да си приготвите и соргови пуканки. Добавете зърната в загрят тиган, както правите с царевичните пуканки и внимавайте да не изгорят, защото се пукат по-бързо. Ако искате, добавете подправки за допълнителен вкус.

• Люспи от сорго или „соргови ядки“. Подобно на други зърнени култури, като овес, соргото е вкусно в зърнени закуски и в печени продукти, като бисквитки.

• Сироп. Сиропът от сорго обикновено се добавя като естествен подсладител.

Маджун (петмез) от захарно сорго и как го приготвяме в къща за гости „БОТАНИКА“

Прибирането на реколтата започва с изрязването на стеблата от основата. За улеснение, може да се използва моторен храсторез, а за ръчното изрязване се използва сърп.

Добре узрелите семена от върха, които са черни на цвят, се отделят с помощта на овощарска ножица. Част от тях използваме за засаждане на новите растения през следващата година, а останалите използваме за направата на брашно и пуканки.

Семената които не са добре узрели, са с жълто-бял отенък и служат за направата на чай, който е изключително полезен за дихателната система. Следва отстраняване на листата от стеблата, което се прави с помощта на нож. След премахването на листата, стеблата са готови за извличане на сока.

Използваме машина, специално конструирана за целта. Стеблата се прекарват през валяци, задвижвани от електрически мотор. Сокът, получен от стеблата е суровината, от която се прави маджун.

Следва процес на варене, който в зависимост от количеството, може да отнеме около 8 часа.

След завиране, сокът образува пяна, която внимателно отстраняваме периодично. След като течността започне да се изпарява, започваме да бъркаме с дървена лопата.

След достигане на определена гъстота, сокът се бърка постоянно, за да избегнем прегаряне. Когато течността се изпари достатъчно, а останалото количество е с гъстотата на мед, маджунът вече е готов и може да бъде напълнен в буркани, без да се стерилизира.

Ние сме изключително щастливи да отглеждаме това растение в градините на Фондация Ботаника Лайф. Благодарим на всички неуморни доброволци и ученици, които всяка година ни помагат с прибирането на реколтата.

Заповядайте и вие при нас, да се включите в приготвянето на маджун (обикнивено през октомври месец) или за да опитате от нашите домашни палачинки в къща за гости „БОТАНИКА“, подсладени с маджун от захарно сорго!

Използвани източници

Пророчествата на известния банкер и политик от миналото Атанас Буров, Анализи (06.05.2020), www.trud.bg, ползван на 29.10.2021

Сорго, Метла, Мътлар, Татар, Метлина, Цирък (от 20.09 2012), https://medpedia.framar.bg, ползван на 29.10.2021