„Действията ти имат значение, а ти трябва

да решиш с какво значение да ги изпълниш“

Джейн Гудол

Биоразнообразието е съвкупността от всички форми на живот на планетата: животни, растения, гъби, микроорганизми, които изграждат нашия естествен свят. Всеки един от тези организми работи съвместно с останалите за поддържане на екосистемата, като интерактивна мрежа, балансираща и подкрепяща живота. Запазването на биоразнообразието е от жизнено важно значение за нас хората, като част от него. Ако мрежата се разкъса, цялата екосистема страда, а колкото повече такива „разкъсвания“ има – толкова по-голям е риска от критична екокатастрофа.

Съществуват няколко под-вида биологично разнообразие:

• генетично разнообразие – разнообразие в рамките на вида

• видово разнообразие

• разнообразие на екосистемите

Но защо е толкова важно да запазим биоразнообразието?

Още с появата на земеделието и животновъдството, човекът започва да нанася постепени промени в баланса на екосистемата, която обитава. След индустриалната революция от края на 18-ти и началото на 19-ти век обаче, този баланс рязко се разклаща. Все повече машини навлизат в работния процес на човека – включително и в сферата на земеделието. Започва масовото производство на монокултури. Големите площи покрити с еднаква земеделска култура се обработват лесно с новите машини, но това води до бързо изтощаване на почвата. И въпреки че индустриализацията бележи нов прогрес на човешката изобретателност, понякога ни трябва повече време, за да осъзнаем пълния мащаб на последствията от нашата дейност.

В следствие на човешката дейност са обезлесени огромни площи, което води до загуба и на обитаващите ги животински и растителни видове. Неустойчивите практики променят начина на използване на земята – тя бива експлоатирана за свръх продукция, третирана с пестициди, хербициди и други химикали, застроявана с градове, фабрики и пътища, водните ресурси биват разхищавани и замърсявани.

Почвата може да се възстановява с течение на времето, тъй като мъртвите неща се разграждат и допринасят с енергия и хранителни вещества за екосистемата. Но почвата ерозира до 30 пъти по-бързо, отколкото се възстановява. В световен мащаб, ерозията намалява годишните реколти с 0,3%. При този темп 10% от производството може да бъде загубено до 2050 г. А броя на застрашените от изчезване животни се е повишил на 8462 от 5205 вида от 1996 година насам.

И въпреки всички природни богатства, които човек се опитва да присвои, се оказва, че в днешно време залагаме на еднообразието, а не на разнообразието. За изхранването си човечеството разчита на няколко основни вида растения. От над 7000 вида ядливи растения, ние използваме едва около 30, а пшеницата, оризът и царевицата представляват 50% от ежедневно приеманите килокалории в света.

Организацията на обединените нации обявява 22 май за Международен ден на биологичното разнообразие, за да повиши разбирането, осведомеността и ангажираността към опазването му. Това е денят, на който през 1992 г. ООН приема текста на Конвенцията за биологичното разнообразие.

Правителствата и бизнеса правят усилие за приемане на по-устойчиви практики. С нарастващия натиск върху тях, много големи компании днес се опитват да възприемат така наречените „зелени политики“ или политики за устойчивост. Финансовите интереси обикновено са в конфликт с тези нови нагласи, но все по-чести са инвестициите в зелени проекти, във възобновяема енергия, намаляване на въглеродния отпечатък, намаляване на генерирания отпадък и редица други.

Всички ние можем да допринесем за опазването на световното биоразнообразие, като първо започнем на местно ниво и от собствените си ежедневие и работа. Сигурни сме, че много от вас вече правят много от изброените по-долу неща и не само, но ако пък се чудите от къде да започнете, ето няколко лесно изпълними съвета:

• избягвайте прекомерното консуматорство

• рециклирайте хартия, пластмаса, метал и стъкло

• дайте дрехите които вече не носите на някой, за когото ще са полезни

• пестете вода и електричество

• подкрепяйте местните производители

• в градинарството използвайте традиционни стари сортове зеленчуци и плодове

• прилагайте принципите на устойчивото земеделие – без химически торове, пестициди и оголване на почвата

• мулчирайте в градината си – независимо дали отглеждате цветя или храна

• компостирайте

• не премахвайте всички „плевели“ в градината – пчелите и други важни за оцеляването на растенията насекоми намират храна в тях

• включвайте се в кампании опазващи природата

Всички тези принципи водят и нас, както в ежедневните ни дейности в градината, така и при провеждане на обученията ни по устойчиво земеделие и билкарство, в работата ни с деца и младежи, а също и в личния живот.

Използвани източници:

Биоразнообразие: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%BE%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%B5, използван на 19.04.2022

„Mасово изчезват растителни видове“: https://www.nationalgeographic.bg/a/masovo-izcezvat-rastitelni-vidove, използван на 19.04.2022

Species Extinction – The Facts: https://www.iucn.org/sites/dev/files/import/downloads/species_extinction_05_2007.pdf, използван на 19.04.2022

“A call for governments to save soil”: https://www.nature.com/articles/d41586-022-00158-8, използван на 19.04.2022